Charles Dance, Geraldine James and Nicholas Farrell reunited in claustrophobic Creditors — review
If we are talking about credit — and in August Strindberg’s Creditors we certainly are — plenty is definitely due to Tom Littler, the ever-enterprising artistic director of the Orange Tree Theatre, for tempting three wonderful veteran actors to his diminutive playhouse for a revival of Strindberg’s Клаустрофобичен тригодишен. Това е ход, който сплотява Джералдин Джеймс, Чарлз Танц и Никълъс Фарел на сцената повече от 40 години след появяването им дружно в телевизионния сериал ITV The Jewel in the Crown.
Джеймс играе Tekla, Spry, харизматична и красива брачна половинка на Nervy Adolf (Farrell), който се насочва към ревностен срив, нетърпеливо заседнал от неговия Suave и подозрителен нов „ другар “, Густаф (танц). Това, което следва, е психически влекач, който прави фолк в Ibsen's Hedda Gabler да наподобява относително добре нагласен. Но до момента в който експертният актьорски състав се измества през прочувствените регистри с съвършена акуратност и надзор, става все по -трудно да призовем доста състрадание към техните герои.
Докато ги срещнем, Адолф и Густаф са в пандиза в хотела, където и двамата остават и къде се учим, те приказваха в продължение на шест часа. Резултатът е, че Адолф, който е бил художник, само че е уверен да обърне ръка към извайване от Густаф, е в положение на огромно безпокойствие по отношение на брака си, уверен (до огромна степен от Густаф), че отсъстващата му брачна половинка е заета да води каузи.
Адолф е лесна плячка: Ревнив от сравнителния триумф на брачната половинка му (тя е романист), сигурен, че той я е научил на всичко, което знае, единствено с цел да я накара да се отличи, и се тормози, че тя е напуснала първия си брачен партньор. Густаф предписва полово самоограничение и поема сложна линия с Текла, като от самото начало коментира своите предшестващи възгледи за дамите, като ги назовава „ непълни мъже “, на които не трябва да им се дава прекалено много независимост. Настъпва спомагателна битка за власт, когато Текла се завръща от пътуването си, с цел да се сблъска с Адолф, и трета, когато Текла и Густаф го излязоха.
Отнема доста малко време, с цел да разберем кой може да бъде Густаф и има обаяние да гледате по какъв начин отмъщението му, наподобяващо Иаго, неговите семенни дребни силови игри и страховитата му жадност за надзор. Това е и тъмно завладяващо да наблюдавате скоростта, с която мъжете се спускат в помпозна мизогиния-малко като тракване върху някаква версия на 19-ти век на онлайн конгрес Incel. И Стриндберг създава комплицирано изследване в психическата операция (тази пиеса е написана незабавно след девойка Джули, следващото тъмно изследване на контрола). Кой дължи какво и на кого се трансформира в течаща тематика.
Танцува се плъзга за елементарния, само че евокативен воднисто и бял комплект на Луи Уайтмор (вдъхновен от картините на Стриндберг). Фарел се извива в изкривявания на безпокойствие. Джеймс отвърна и двамата със своята берекет и топлота. Това, което се появява мощно и ясно, е към момента резонансният унищожителен темперамент на мизогинията и изкривената мъжка горделивост. Но компликацията е, че самопоглъщаните герои порастват изморени, даже поради тънкостта на актьорския състав, умеенето на Littler на затвореното пространство за укрепване на напрежението и сардоничната хапка на превода на Хауърд Брентън.
Стриндберг написа кредиторите във ферментация на прочувствени разтърсвания за личния си брак, а честността на драматурга за грозотата на ревността и горчивината на негодуванието е похвална. Но за всички умения на шоуто тук, това е малко като да бъдеш заловен в капан с обсесивно във трен.
★★★ ☆☆
до 11 октомври
